14 И царят обърна лицето си и благослови цялото израилево събрание, а цялото израилево събрание стоеше.
15 И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, който говори с устата Си на баща ми Давид и го изпълни с ръката Си, като каза:
16 От деня, когато изведох народа Си Израил от Египет, Аз не избрах град от всичките израилеви племена, където да се построи дом, за да бъде там Името Ми, но избрах Давид да бъде над народа Ми Израил.
17 И на сърцето на баща ми Давид беше да построи дом за Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог.
18 Но ГОСПОД каза на баща ми Давид: Това, че ти беше на сърцето да построиш дом за Името Ми, направи добре, че това беше в сърцето ти.
19 Но няма ти да построиш дома, а синът ти, който ще излезе от семенниците ти; той ще построи дома за Името Ми.
20 И ГОСПОД изпълни думата Си, която говори; и аз се издигнах на мястото на баща си Давид и седнах на израилевия престол, както ГОСПОД говори, и построих дома за Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог.