20 И на сутринта, по времето, когато се принася приносът, ето, от едомския път дойде вода и земята се напълни с вода.
21 А като чуха всичките моавци, че царете се изкачили да се бият с тях, се събраха – от всеки, който можеше да опасва меч, и нагоре – и застанаха на границата.
22 И като станаха рано сутринта и слънцето изгря над водата, моавците видяха водата отсреща червена като кръв и казаха:
23 Това е кръв! Сигурно царете са се били помежду си и са се избили едни други. И сега, на плячката, Моаве!
24 Но когато дойдоха в израилевия стан, Израил стана и разби моавците, така че те побягнаха пред тях. И те навлязоха в земята им и избиваха моавците.
25 И сринаха градовете и на всяко добро парче земя хвърлиха всеки камъка си и ги напълниха, запушиха всички водни извори и повалиха всички добри дървета. Само камъните на Кир-Аресет устояха, но хвърлячите с прашки го заобиколиха и го обстрелваха.
26 И когато моавският цар видя, че битката се засилваше против него, си взе седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар, но не можаха.