22 Но ако го е блъснал неочаквано, без да го е мразил, или неволно е хвърлил нещо върху него,
23 или ако, без да види, е направил да падне върху него някакъв камък, от който може да умре, и той е умрял; но не му е бил враг и не е искал да му стори зло;
24 тогава обществото да отсъди между убиеца и отмъстителя за кръвта според тези правила;
25 и обществото да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръвта, и обществото да го върне в прибежищния му град, където е прибягнал; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със святото масло.
26 Но ако убиецът някога излезе вън от пределите на прибежищния си град, в който е прибягнал,
27 и отмъстителят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и отмъстителят за кръвта убие убиеца, няма да бъде виновен за кръв;
28 защото убиецът трябва да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника убиецът може да се върне в земята на притежанието си.