12 И войнството беше предадено заедно с постоянната жертва поради престъплението. И той хвърли на земята истината, действа и успя.
13 Тогава чух един светия да говори; и един светия каза на този, който говореше: Докога се простира видението за постоянната жертва и за престъплението, което докарва запустение, когато светилището и войнството ще бъдат потъпкани?
14 И ми каза: До две хиляди и триста вечери и сутрини – тогава светилището ще бъде отново в ред.
15 И когато аз, Даниил, видях видението, поисках да го разбера. И ето, пред мен застана един, който изглеждаше като мъж.
16 И чух човешки глас, който извика между бреговете на Улай и каза: Гаврииле, дай на този да разбере видението!
17 И той се приближи до мястото, където стоях. И когато дойде, аз се уплаших и паднах на лицето си, а той ми каза: Разбери, сине човешки, защото видението се отнася до последното време.
18 И като ми говореше, аз паднах замаян на лицето си на земята, а той се допря до мен и ме изправи на мястото, където стоях.