15 Слушайте и внимавайте, не се надигайте, защото ГОСПОД е говорил!
16 Отдайте слава на ГОСПОДА, своя Бог, преди да докара тъмнина и преди краката ви да се препънат по тъмните планини и да се надявате на светлина, а Той да я обърне на смъртна сянка и да я направи мрак.
17 Но ако не послушате това, душата ми ще плаче в тайно заради гордостта ви и окото ми ще се просълзи горчиво и ще изтече от сълзи, защото стадото ГОСПОДНО се отвежда в плен.
18 Кажи на царя и на царицата-майка: Снишете се, седнете, защото падна от главата ви короната на славата ви.
19 Градовете на юг се затвориха и няма кой да отвори. Целият Юда е откаран в плен, напълно е откаран в плен.
20 Повдигни очите си и виж идващите от север. Къде е стадото, което ти се даде, хубавите ти овце?
21 Какво ще кажеш, когато те накаже? А ти ги научи да началстват над теб като князе. Няма ли да те обземат болки както раждаща жена?