17 Но ако не послушате това, душата ми ще плаче в тайно заради гордостта ви и окото ми ще се просълзи горчиво и ще изтече от сълзи, защото стадото ГОСПОДНО се отвежда в плен.
18 Кажи на царя и на царицата-майка: Снишете се, седнете, защото падна от главата ви короната на славата ви.
19 Градовете на юг се затвориха и няма кой да отвори. Целият Юда е откаран в плен, напълно е откаран в плен.
20 Повдигни очите си и виж идващите от север. Къде е стадото, което ти се даде, хубавите ти овце?
21 Какво ще кажеш, когато те накаже? А ти ги научи да началстват над теб като князе. Няма ли да те обземат болки както раждаща жена?
22 А ако кажеш в сърцето си: Защо ми се случи това? – поради множеството на беззаконията ти се вдигнаха полите ти и петите ти бяха насилени.
23 Може ли етиопец да промени кожата си или леопард – петната си? Тогава и вие ще можете да правите добро, които сте се научили на злото.