3 Планино Моя в полето, богатството ти и всичките ти съкровища ще предам на разграбване, височините ти – заради греха във всичките ти предели.
4 И ще изпуснеш, и то сама, наследството си, което ти дадох; и ще те накарам да робуваш на враговете си в земя, която не познаваш, защото огън запалихте в гнева Ми и ще гори до века.
5 Така казва ГОСПОД: Проклет да бъде онзи, който се уповава на човек и прави плът своя сила, а сърцето му се отдалечава от ГОСПОДА!
6 Ще бъде като гол храст в степта и няма да види, когато дойде доброто, а ще живее в сухите места в пустинята, в солена и ненаселена земя.
7 Благословен да бъде онзи, който се уповава на ГОСПОДА и ГОСПОД е неговото упование.
8 Ще бъде като дърво, насадено при вода, което пуска корените си при потока, и няма да види, когато дойде пек, а листът му ще зеленее; и няма да се безпокои в година на суша и няма да престане да дава плод.
9 Сърцето е измамно повече от всичко и е безсилно; кой може да го познае?