18 Добре чух Ефрем да се оплаква: Наказал си ме и бях наказан като теле, несвикнало на ярем. Върни ме, и ще се върна, защото Ти си ГОСПОД, моят Бог.
19 Защото откакто се върнах, се разкаях и откакто бях доведен до разбиране, се удрям по бедрото. Засрамих се и даже се покрих със срам, защото нося позора на младостта си.
20 Ефрем скъп син ли Ми е? Мило дете ли е? Защото колкото пъти говоря против него, все още го помня. Затова сърцето Ми се вълнува за него и със сигурност ще му окажа милост, заявява ГОСПОД.
21 Изправи си пътни знаци, постави си стълбове за упътване, насочи сърцето си към друма, към пътя по който си ходила. Върни се, девице израилева, върни се към тези свои градове.
22 Докога ще се въртиш насам-натам, дъще отстъпнице? Защото ГОСПОД създаде ново нещо на земята – жена ще обкръжи мъж.
23 Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Отново ще говорят тази дума в юдовата земя и в градовете є, когато ги върна от плен: ГОСПОД да те благослови, жилище на правда, свят хълм!
24 И Юда заедно с всичките му градове ще обитава там; земеделци и онези, които излизат със стада.