19 Сърцето ми! Сърцето ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми; сърцето ми се вълнува в мен. Не мога да мълча, защото си чула, душо моя, глас на тръба, боен вик.
20 Гибел върху гибел се прогласява, защото се опустошава цялата земя. Внезапно шатрите ми бяха разрушени, в миг – завесите ми.
21 Докога ще гледам знаме, ще слушам глас на тръба?
22 Защото Моят народ е безумен, не Ме познава; глупави синове са и нямат разум. Мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят.
23 Погледнах земята, и ето, беше пуста и неустроена; към небето, и светлината му я нямаше.
24 Погледнах планините, и ето, трепереха и всичките хълмове се тресяха.
25 Погледнах, и ето, нямаше човек и всичките небесни птици бяха избягали.