17 Там викаха: Фараонът, египетският цар загина; пропусна определеното време.
18 Жив съм Аз, заявява Царят – ГОСПОД на Войнствата е Името Му – че като Тавор между планините и като Кармил при морето ще дойде!
19 Приготви си необходимото за плен, жителко, дъще египетска, защото Мемфис ще стане на пустош и ще бъде изгорен, ще остане без жител.
20 Египет е като много хубава юница, но стършел идва, идва от север!
21 Дори наемниците му сред него са като тлъсти юнци; да, те също се върнаха, заедно побягнаха, не устояха; защото денят на бедствието им ги връхлетя, времето на наказанието им.
22 Гласът му е като змия, която пълзи; защото идват със сила и със секири идват срещу него като дървари.
23 Изсякоха гората му, заявява ГОСПОД, ако и да е неизследима; защото са повече от скакалците, нямат брой.