22 От Мен ли не се боите? – заявява ГОСПОД. – И пред Мен ли не треперите, който с вечна наредба съм поставил пясъка за граница на морето и то не я преминава; и вълните му бушуват, но не надделяват, бучат, но не я преминават?
23 Но този народ има упорито и опърничаво сърце; те отстъпиха и си отидоха.
24 Не казват в сърцето си: Нека се боим сега от ГОСПОДА, своя Бог, който дава дъжд – и ранния и късния на времето му, който пази за нас определените седмици на жетвата!
25 Вашите беззакония отвърнаха тези неща и вашите грехове задържаха от вас доброто.
26 Защото сред народа Ми се намират безбожни, които причакват, като птицеловци се снишават, залагат примки, ловят хора.
27 Като клетка пълна с птици, така къщите им са пълни с измама; затова се издигнаха и забогатяха.
28 Тлъсти са, гладки са, превъзходни са в делата на злото. Не отсъждат дело, делото на сирачето, за да благоденстват, и не отсъждат правото на бедните.