20 Защо Ми е ливанът, който донасят от Сава, и благоуханната тръстика от далечна земя? Всеизгарянията ви не са Ми приятни и жертвите ви не са Ми угодни.
21 Затова, така казва ГОСПОД: Ето, Аз поставям препънки пред този народ и ще се спъват в тях заедно бащи и синове; ще погинат и съсед, и приятел.
22 Така казва ГОСПОД: Ето, народ идва от северната страна, и голям народ ще се надигне от най-далечните краища на земята.
23 Лък и копие държат, жестоки са и безмилостни; гласът им бучи като морето и яздят на коне; всеки строен като мъж за бой срещу теб, дъще сионска.
24 Чухме слуха за него, ръцете ни отслабнаха, страх ни обзе като раждаща жена.
25 Не излизай на полето и по път не ходи, защото меч има неприятелят, ужас отвред!
26 Дъще на народа Ми, опаши се с вретище и се валяй в пепел; надигни оплакване като за единствен син, заплачи горчиво, защото опустошителят ще дойде внезапно върху нас!