22 защото ме беше срам да поискам от царя войска и конници, за да ни помагат против врагове по пътя, понеже бяхме говорили на царя и бяхме казали: Ръката на нашия Бог е за добро над всички, които Го търсят, а силата Му и гневът Му са против всички, които Го оставят.
23 И така, постихме и измолихме това от нашия Бог, и Той ни послуша.
24 И аз отделих дванадесет от началниците на свещениците: Серевия, Асавия и с тях десет от братята им,
25 и им претеглих среброто и златото, и вещите, които царят и съветниците му, и началниците му, и целият Израил, който се намираше там, бяха принесли като възвишаем принос за дома на нашия Бог.
26 И аз претеглих в ръката им шестстотин и петдесет таланта сребро и сто таланта сребърни вещи, сто таланта злато
27 и двадесет златни чаши, по хиляда драхми, и два съда от полиран до блясък бронз, скъпоценни като злато.
28 И им казах: Вие сте свети на ГОСПОДА и вещите са свети; и среброто и златото са доброволен принос на ГОСПОДА, Бога на бащите ви.