11 Великолепието ти слезе в Шеол и звукът на лирите ти. Червеи са постелката ти и трупни червеи те покриват.
12 Как си паднал от небето, ти, сияйна звезда, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който тъпчеше народите!
13 А ти казваше в сърцето си: На небесата ще се изкача, над Божиите звезди ще извися престола си и ще седна на планината на събранието в крайния север,
14 ще се изкача над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния!
15 Но ти ще бъдеш свален в Шеол, в дълбочините на рова.
16 Онези, които те видят, ще се взрат в теб, ще те разгледат и ще кажат: Този ли е мъжът, който разтреперваше земята, който разклащаше царствата,
17 който запустяваше света и сриваше градовете му, който не пускаше затворниците си по домовете им?