13 Ликувайте, небеса, и радвай се, земьо, извикайте от радост, планини, защото ГОСПОД утеши народа Си и се смили за наскърбените Си!
14 А Сион каза: ГОСПОД ме е оставил и Господ ме е забравил.
15 Може ли жена да забрави кърмачето си, да не се смили над рожбата на утробата си? Дори и тези да забравят, Аз пак няма да те забравя!
16 Ето, на дланите Си съм те врязал, стените ти са винаги пред Мен.
17 Синовете ти ще дойдат бързо, разорителите ти и запустителите ти ще си отидат от теб.
18 Повдигни очите си наоколо и виж: Те всички се събират, идват при теб. Жив съм Аз, заявява ГОСПОД – ти ще се облечеш с всички тях като с украшение и ще се накичиш с тях като невяста.
19 Защото разорените ти и запустелите ти места и опустошената ти земя, да, сега ще бъдат тесни за жителите, а онези, които те поглъщаха, ще бъдат далеч.