15 Може ли жена да забрави кърмачето си, да не се смили над рожбата на утробата си? Дори и тези да забравят, Аз пак няма да те забравя!
16 Ето, на дланите Си съм те врязал, стените ти са винаги пред Мен.
17 Синовете ти ще дойдат бързо, разорителите ти и запустителите ти ще си отидат от теб.
18 Повдигни очите си наоколо и виж: Те всички се събират, идват при теб. Жив съм Аз, заявява ГОСПОД – ти ще се облечеш с всички тях като с украшение и ще се накичиш с тях като невяста.
19 Защото разорените ти и запустелите ти места и опустошената ти земя, да, сега ще бъдат тесни за жителите, а онези, които те поглъщаха, ще бъдат далеч.
20 Дори ще кажат в ушите ти синовете, от които си била лишена: Тясно ми е мястото, направи ми място, за да се населя.
21 Тогава ще кажеш в сърцето си: Кой ми роди тези, когато аз бях лишена от децата си и безплодна, заточена и скитница? И кой отгледа тези? Ето, аз бях останала сама; тези къде бяха?