14 Вързаният скоро ще бъде развързан и няма да умре в рова и няма да му липсва хлябът му.
15 Защото Аз съм ГОСПОД, твоят Бог, който вълнува морето и вълните му бучат; ГОСПОД на Войнствата е Името Му.
16 Сложих словата Си в устата ти и те покрих със сянката на ръката Си, за да устроя небесата и да основа земята и да кажа на Сион: Ти си Мой народ.
17 Събуди се, събуди се, стани, дъще ерусалимска, която си изпила от ръката на ГОСПОДА чашата на яростта Му; изпила си, изпразнила си чашата, блюдото на опиването.
18 Няма кой да я води от всичките синове, които е родила, и няма кой да я хване за ръка от всичките синове, които е отгледала.
19 Тези две те сполетяха – кой ще те пожали? – опустошение и разрушение, и глад, и меч. Как да те утеша?
20 Синовете ти примряха, лежат по всички кръстопътища като антилопа в мрежа, пълни с яростта на ГОСПОДА, със изобличението на твоя Бог.