16 Сложих словата Си в устата ти и те покрих със сянката на ръката Си, за да устроя небесата и да основа земята и да кажа на Сион: Ти си Мой народ.
17 Събуди се, събуди се, стани, дъще ерусалимска, която си изпила от ръката на ГОСПОДА чашата на яростта Му; изпила си, изпразнила си чашата, блюдото на опиването.
18 Няма кой да я води от всичките синове, които е родила, и няма кой да я хване за ръка от всичките синове, които е отгледала.
19 Тези две те сполетяха – кой ще те пожали? – опустошение и разрушение, и глад, и меч. Как да те утеша?
20 Синовете ти примряха, лежат по всички кръстопътища като антилопа в мрежа, пълни с яростта на ГОСПОДА, със изобличението на твоя Бог.
21 Затова, чуй сега това, ти, окаяна и пияна, но не от вино!
22 Така казва твоят Господ, ГОСПОД, твоят Бог, който защитава делото на народа Си: Ето, взех от ръката ти чашата на опиването, чашата, блюдото на яростта Си – няма да я пиеш повече.