1 Кой е повярвал на известието ни? И на кого се е открила мишцата ГОСПОДНА?
2 Защото израсна пред Него като издънка и като корен от суха земя. Нямаше вид, нито великолепие, че да погледнем на Него, нито изглед, че да Го харесаме –
3 презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и свикнал с печал. И като някой, от когото отвръщат лице, беше презрян и не Го счетохме за нищо.
4 А Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за наказан, поразен от Бога и унижен.
5 Но Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени.
6 Всички ние блуждаехме като овце, отбихме се всеки в своя собствен път – и ГОСПОД направи да Го постигне беззаконието на всички ни.