4 Защото от древността не се е чуло, до уши не е стигало, око не е видяло друг бог освен Теб, който да направи всичко за онзи, който Го чака.
5 Ти посрещаш онзи, който се радва да върши правда, онези, които си спомнят за Теб в пътищата Ти. Ето, Ти се разгневи, защото съгрешихме; в Твоите пътища е вечността, и нека се спасим!
6 Защото всички станахме като нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; и всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър.
7 И няма никой, който да призовава Името Ти, да се пробуди, за да се хване за Теб, защото Ти си скрил лицето Си от нас и си ни стопил заради беззаконията ни.
8 Но сега, ГОСПОДИ, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти си Грънчарят ни и всички сме дело на Твоята ръка.
9 Недей се гневи твърде много, ГОСПОДИ, недей помни вечно беззаконието! Ето, молим Те, погледни – всички ние сме Твой народ.
10 Твоите свети градове станаха пустиня, Сион е пустиня, Ерусалим запустя.