9 А ние се помолихме на своя Бог и заради тях поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем.
10 Но в Юда се каза: Силата на носачите вече отслабна, а пръстта е много. Не можем повече да строим стената.
11 А враговете ни казаха: Няма да усетят, нито да видят, докато дойдем сред тях и ги избием, и спрем работата.
12 И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, ни казаха десет пъти: На която и страна да се обърнете, ще дойдат върху нас!
13 Затова поставих зад по-ниските места зад стената, на по-оголените места, поставих народа по родовете им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.
14 И огледах и станах, и казах на благородните, на първенците и на останалия народ: Не се бойте от тях, помнете великия и страшния Господ и се бийте за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си!
15 А когато враговете ни чуха, че тяхното намерение ни било известно и че Бог е осуетил замисъла им, ние всички се върнахме на стената, всеки на работата си.