16 Но те, бащите ни, се възгордяха и закоравиха врата си, и не послушаха Твоите заповеди.
17 Отказаха да послушат и не си спомниха чудесата Ти, които беше извършил за тях. Закоравиха врата си и в своя бунт си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но Ти си Бог на прошката, милостив и състрадателен, дълготърпелив и многомилостив и Ти не ги остави.
18 Даже когато си направиха изляно теле и казаха: Това е твоят Бог, който те изведе от Египет! – и извършиха големи богохулства,
19 Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята. Облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води по пътя, нито огненият стълб – нощем, за да им свети по пътя, по който трябваше да минат.
20 И Ти даде добрия Си Дух, за да ги учи, и не отне манната Си от устата им, и им даде вода за жаждата им.
21 И Ти ги храни четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше – дрехите им не се износиха и краката им не отекоха.
22 И Ти им даде царства и народи и им ги раздели на дялове, и така завладяха земята на Сихон, както и земята на есевонския цар и земята на васанския цар Ог.