2 Не си казват в сърцето си, че Аз помня всичките им злини. А сега делата им ги обиколиха, пред лицето Ми са.
3 Със злината си радват царя и с лъжите си – първенците.
4 Те всички са прелюбодейци; като пещ, запалена от хлебаря – когато замеси тестото, той спира да подклажда, докато то втаса.
5 В деня на нашия цар първенците се разболяха от жарта на виното и то простря ръката си с присмивачите.
6 Защото дебнейки са направили сърцата си като пещ – хлебарят им спи цяла нощ, а на сутринта тя гори като пламтящ огън.
7 Всички те се нажежиха като пещ и пояждат съдиите си. Всичките им царе паднаха, няма между тях никой да Ме призовава.
8 Ефрем се смеси с народите, Ефрем е като необърната пита.