1 Дойдох в градината си, сестро моя, невесто; обрах смирната си с аромата си; изядох медената си пита с меда си; изпих виното си с млякото си. Яжте, приятели! Пийте, изобилно пийте, възлюбени!
2 Аз спя, но сърцето ми е будно – гласът на любимия ми! Чука: Отвори ми, сестро моя, любима моя, гълъбице моя, съвършена моя! Защото главата ми е пълна с роса, къдриците ми с – нощни капки.
3 Съблякох дрехата си – как да я облека? Измих краката си – как да ги изцапам?
4 Любимият ми протегна ръката си през процепа и сърцето ми закопня за него.
5 Аз станах, за да отворя на любимия си, и от ръцете ми капеше смирна и от пръстите ми – бистра смирна върху дръжките на ключалката.
6 Отворих на любимия си, но любимият ми се беше обърнал и си беше отишъл. Сърцето ми примря, когато ми говореше. Потърсих го, но не го намерих; повиках го, но не ми отговори.
7 Намериха ме стражите, които обхождат града, биха ме, раниха ме; пазачите на стените ми взеха покривалото.