29 Нека сложи устата си в пръстта – може би има надежда.
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор.
31 Защото Господ не отхвърля завинаги,
32 а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости.
33 Защото не от сърце Той наскърбява и огорчава човешките синове.
34 Да се тъпчат под крака всички затворници на земята,
35 да се изкривява съдът на човека пред лицето на Всевишния,