17 Още чезнат очите ни по суетната ни помощ. В очакването си чакахме народ, който няма да спаси.
18 Ловуват стъпките ни, така че не можем да ходим по площадите си. Краят ни е близо, изпълниха се дните ни, да, краят ни дойде.
19 Преследвачите ни станаха по-леки от орлите на небето; по планините ни гониха, в пустинята ни дебнаха.
20 Жизненото ни дихание, ГОСПОДНИЯТ помазаник, се хвана в ямите им – за когото казвахме: Под сянката му ще живеем сред народите.
21 Радвай се и се весели, дъще едомска, жителко на земята Уз! И до теб ще дойде чашата, ще се напиеш и ще се разголиш.
22 Свърши наказанието за беззаконието ти, дъще сионска, няма вече да те откара в плен. Ще накаже твоето беззаконие, дъще едомска, ще открие греховете ти.