8 Веднъж дърветата отишли да помажат цар над себе си и казали на маслината: Царувай над нас!
9 Но маслината им отговорила: Да оставя ли тлъстината си, с която чрез мен почитат Бога и хората, за да ида да се вея над дърветата?
10 Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти, царувай над нас!
11 А смокинята им казала: Да оставя ли аз сладостта си и добрия си плод, за да ида да се вея над дърветата?
12 После дърветата казали на лозата: Ела ти, царувай над нас!
13 А лозата им казала: Да оставя ли аз новото си вино, което весели Бога и хората, за да ида да се вея над дърветата?
14 Тогава всичките дървета казали на тръна: Ела ти, царувай над нас!