21 Не пожелавай жената на ближния си, да не ти се иска къщата на ближния ти, нито нивата му, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито магарето му, нито каквото и да било нещо, което е на ближния ти.
22 Тези думи ГОСПОД изговори на планината на цялото ваше събрание отсред огъня, облака и мрака със силен глас; и не прибави нищо повече. И ги написа на две каменни плочи и ми ги даде.
23 И когато чухте гласа отсред тъмнината, докато планината гореше в огън, вие се приближихте до мен, всичките началници на племената ви и старейшините ви,
24 и казахте: Ето, ГОСПОД, нашият Бог, ни показа славата Си и величието Си и ние чухме гласа Му отсред огъня; в този ден видяхме, че Бог говори с човека и той остава жив.
25 И сега, защо да умираме? Този голям огън ще ни изпояде! Ако продължим да чуваме гласа на ГОСПОДА, нашия Бог, ще умрем,
26 защото кой от всичките смъртни е чул гласа на живия Бог, говорещ отсред огъня, както ние го чухме, и е останал жив?
27 Приближи се ти и чуй всичко, което казва ГОСПОД, нашият Бог; и ти ни говори всичко, което ГОСПОД, нашият Бог, ще ти каже, и ние ще слушаме и ще изпълняваме.