13 Толкнувшу же петру во врата двора, приступи слышати отроковица, именем роди,
14 и познавши глас петров, от радости не отверзе врат, притекши же сказа петра стояща пред враты.
15 Они же к ней реша: беснуешися ли? Она же крепляшеся тако быти. Они же глаголаху: ангел его есть.
16 Петр же пребываше толкий: отверзше же видеша его и ужасошася.
17 Помаав же им рукою молчати, сказа им, како Господь его изведе из темницы: рече же: возвестите иакову и братиям сия. И изшед иде во ино место.
18 Бывшу же дню, бе молва не мала в воинех, что убо петру бысть:
19 ирод же, поискав его и не обрет и истязав стражы, повеле отвести их: и изшед от иудеи в кесарию, живяше.