1 И така, братя мои, радвайте се в името на Господа. За мене не е досадно да ви пиша едно и също, а вас ще ви предпазва.
2 Пазете се от злостни деятели, пазете се от тези кучета, пазете се от лъжеобрязването,
3 защото истинското обрязване сме ние, които духовно служим на Бога и се хвалим с Иисус Христос, и не се уповаваме на човешки предимства,
4 макар че аз мога да се уповавам и на човешки предимства. Ако някой друг мисли да се уповава на тях, то още повече аз,
5 който съм обрязан в осмия ден и съм от Израилев род, от Вениаминовото племе, евреин от евреите, по отношение на Закона – фарисей,
6 по усърдие – гонител на църквата, според изискваната от Закона праведност – непорочен.
7 Но това, което беше за мене придобивка, заради Христос го сметнах за загуба.
8 Наистина смятам, че всичко е загуба в сравнение с предимството да се познава Иисус Христос, моят Господ, заради Когото се отрекох от всичко. Всичко за мене е смет, за да придобия Христос
9 и да пребъдвам в Него. Аз търся не своето оправдаване, произхождащо от Закона, а придобиваното чрез вяра в Христос – оправдаването от Бога чрез вярата,
10 за да позная Него и силата на възкресението Му, да споделя страданията Му и да умра подобно на Него,
11 та дано достигна възкресението от мъртвите.
12 Не мисля, че вече съм достигнал нещо или че съм станал съвършен, но се стремя, дано постигна това, заради което Иисус Христос ме завладя.
13 Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: забравил това, което остана назад, и отправил се към това, което е напред,
14 аз се стремя към целта – към наградата на небесното призоваване от Бога чрез Иисус Христос.
15 И тъй, нека ние, които се стремим към съвършенство, да мислим така; ако ли вие другояче мислите, Бог ще ви разкрие онова, което е правилно.
16 Но по това, до което достигнахме, нека бъдем единомислени и да следваме същото правило.
17 Братя, бъдете ми подражатели и насочете поглед към онези, които постъпват по нашия пример.
18 Понеже мнозина, за които често съм ви говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на Христовия кръст.
19 Техният край е гибел, тяхното божество – коремът, а славата – в срама им; мислите им са насочени към земното.
20 А ние сме жители на небесата, откъдето очакваме и Спасителя, нашия Господ Иисус Христос,
21 Който ще преобрази унизеното ни тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той всичко може да покори на Себе Си.