10 Аз много се зарадвах в името на Господа, че вече отново почнахте да се грижите за мене. Вие полагахте грижи за мене и преди, но нямахте сгодно време за това.
11 Не казвам това поради недоимък, понеже се научих да се задоволявам с каквото имам –
12 знам да живея и в оскъдица, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак: и сит да бъда, и глад да търпя, и в изобилие да живея, както и в лишение.
13 Всичко мога чрез Христос, Който ми дава сила.
14 При все това добре сторихте, като споделихте моите изпитания.
15 Вие, филипяни, сами знаете, че в началото на благовестенето, когато тръгнах от Македония, освен вас еднички нямаше нито една църква, която да ми даде или от която да приема нещо.
16 Защото неведнъж вие ми изпращахте в Солун, за да ми помогнете.