1 Павел, призован за апостол не от рода човешки, нито чрез човек, а чрез Иисус Христос и Бог Отец, Който Го възкреси от мъртвите,
2 и всички братя, които са с мене, пожелават на църквите в Галатия:
3 благодат и мир на вас от Бог Отец и от нашия Господ Иисус Христос,
4 Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от злото на сегашния свят, по волята на нашия Бог и Отец.
5 Нека славата Му бъде за вечни времена! Амин.
6 Чудя се, че тъй скоро преминавате от Онзи, Който ви е призовал чрез Христовата благодат, към друго благовестие.
7 А друго благовестие няма, макар да има някои, които ви объркват и искат да изопачат Христовото благовестие.
8 Но ако дори ние или ангел от небето ви благовести нещо, различно от това, което ние ви благовестихме, проклет да бъде!
9 Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовести нещо, различно от това, което приехте, проклет да бъде!
10 У хора ли търся сега благоволение или у Бога? Или на хора искам да угаждам? Ако бях още угаждал на хора, нямаше да бъда Христов слуга.
11 Известявам ви, братя, че благовестието, което аз благовестих, не е човешко дело,
12 защото аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение на Иисус Христос.
13 Слушали сте за моето поведение някога в юдейството: твърде много преследвах Божията църква и я разрушавах.
14 И преуспявах в юдейството повече от мнозина мои връстници в народа ми, защото с голяма ревност се придържах към преданията на моите предци.
15 А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призова чрез Своята благодат, благоволи
16 да ми открие Своя Син, за да благовестя за Него сред езичниците, аз не се посъветвах веднага с никого,
17 нито отидох в Йерусалим при онези, които преди мене бяха апостоли, а заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск.
18 По-късно, след три години, отидох в Йерусалим да се видя с Петър и прекарах у него петнадесет дена.
19 Не видях друг от апостолите освен Яков – Господния брат.
20 А за това, което ви пиша, ето пред Бога казвам, че не лъжа.
21 След това отидох в областите на Сирия и Киликия.
22 Не бях познат лично на Христовите църкви в Юдея,
23 а само бяха слушали: „Онзи, който някога ни преследваше, сега проповядва вярата, която преди искаше да заличи.“
24 И прославяха Бога заради мене.