1 По-късно, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.
2 А отидох по откровение и им предложих благовестието, което аз проповядвам сред езичниците. Представих го насаме и на най-видните, за да не би да тичам или да съм тичал напразно.
3 Дори и Тит, който беше с мене, макар и елин, не бе принуден да се обреже.
4 Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Иисус Христос, та да ни поробят –
5 пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието.
6 А що се отнася до най-видните – каквито и да са били те някога, все ми е едно, защото Бог не съди за човека по вида му, – те нищо не добавиха към казаното от мене.
7 Дори, напротив – видяха, че на мене е поверено да благовестя на необрязаните, както на Петър – на обрязаните,