6 А що се отнася до най-видните – каквито и да са били те някога, все ми е едно, защото Бог не съди за човека по вида му, – те нищо не добавиха към казаното от мене.
7 Дори, напротив – видяха, че на мене е поверено да благовестя на необрязаните, както на Петър – на обрязаните,
8 понеже Онзи, Който помогна на Петър в апостолството сред обрязаните, помогна и на мене между езичниците.
9 Яков, Кифа и Йоан, смятани за стълбове, като узнаха за дадената ми благодат, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните.
10 Те ни поръчаха само да помним бедните, което и се постарах да изпълня точно.
11 А когато Петър дойде в Антиохия, аз му възразих открито, понеже заслужаваше укор.
12 Защото преди да пристигнат някои хора от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, отдръпна се и започна да страни, като се боеше от обрязаните.