1 Братя мои! Нека вярата в Иисус Христос, нашия Господ на славата, остане непокътната от пристрастия.
2 Ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, в разкошни дрехи, а влезе и бедняк в нечисти дрехи,
3 и вие погледнете към облечения в разкошни дрехи и му кажете: „Ти седни тук удобно!“, а на бедняка кажете: „Ти стой там!“ или „Седни тук, долу, до краката ми!“ –
4 нима не направихте в себе си разлика между тях и не отсъдихте, разсъждавайки пристрастно?
5 Послушайте, възлюбени мои братя! Нали Бог избра бедняците по света да бъдат богати във вярата и наследници на царството, обещано от Него на онези, които Го обичат?
6 А вие презряхте бедняка. Но нали богатите ви потискат и нали те ви влачат по съдилища?
7 Нали те хулят доброто име, с което вие сте наречени?
8 Ако наистина изпълнявате царския закон според Писанието – „Обичай ближния си като себе си“, – добре постъпвате.
9 Но ако съдите по външността, грях вършите и законът ви изобличава като престъпници.
10 Който спазва целия закон, но съгреши в едно, той става виновен във всичко.
11 Защото Онзи, Който е казал: „Не убивай“, е казал също и: „Не прелюбодействай“. Затова, ако не убиеш, но прелюбодействаш, ти си престъпил закона.
12 Говорете и постъпвайте като хора, които ще бъдат съдени по закона на свободата.
13 Защото съдът ще бъде безмилостен за онзи, който не е проявил милост. Милостта тържествува над съда.
14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а дела няма? Може ли само вярата да го спаси?
15 Ако някой брат или сестра нямат какво да облекат и ежедневно гладуват,
16 а някой от вас им рече: „Вървете си в мир, гледайте да се стоплите и да се нахраните!“, без да им даде потребното за тялото, каква полза?
17 Така и вярата – ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
18 Но ще рече някой: „Ти имаш вяра, пък аз имам дела. Покажи ми вярата си без твоите дела и аз ще ти покажа вярата си с моите дела.“
19 Ти вярваш, че Бог е един. Добре правиш. И бесовете вярват и треперят.
20 Но искаш ли да разбереш, суетни човече, че вярата без дела е мъртва?
21 Нима Авраам, нашият праотец, не получи оправдание с дела, като положи върху жертвеника сина си Исаак?
22 Виждаш, че вярата съдействаше на делата му и чрез делата вярата достигна съвършенство.
23 Така се изпълни Писанието, което казва: „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание и бе наречен Божий приятел.“
24 Ето виждате, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра!
25 Не се ли оправда също с дела и блудницата Раав, когато прие съгледвачите и ги изведе по друг път?
26 Защото както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва.