1 А вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не беше напразно.
2 Както знаете, макар и преди това да бяхме пострадали и унизени във Филипи, ние бяхме насърчени от нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие при тежка борба.
3 Защото нашата проповед не произлиза от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито пък е от коварство.
4 И така, понеже Бог ни удостои да ни повери благовестието, говорим, не за да угаждаме на хората, а на Бога, Който изпитва сърцата ни,
5 като не си послужихме нито с ласкателни думи, както знаете, нито с користни помисли. Бог е свидетел!
6 Не търсехме похвала от хората – нито от вас, нито от други,
7 макар че като Христови апостоли можехме да се държим властно. При все това бяхме внимателни към вас, както майка се отнася нежно към децата си.
8 Така ви обикнахме, че бяхме готови да споделим с вас не само Божието благовестие, но и собствения си живот, понеже ни станахте мили.
9 Нали помните, братя, нашия труд и усилия – като работехме денем и нощем, за да не обременим някого от вас, докато ви проповядвахме Божието благовестие.
10 Свидетели сте вие и Бог колко благоговейно, справедливо и безукорно постъпвахме към вас, вярващите,
11 защото знаете, че се отнасяхме с всеки от вас, както баща с децата си,
12 и ви насърчавахме, утешавахме и убеждавахме да постъпвате достойно пред Бога, Който ви призова в Своето царство и слава.
13 Затова и ние благодарим непрестанно на Бога, че възприехте слушаното от нас Божие слово не като човешко слово, но като Божие слово, каквото е наистина и което действа във вас, вярващите.
14 Вие, братя, вярващи в Иисус Христос, последвахте примера на Божиите църкви в Юдея, понеже и вие претърпяхте същото от своите съплеменници, както и те от юдеите,
15 които убиха и Господ Иисус, и своите пророци, а нас прогониха. Те не вършат благоугодното за Бога и се противят на всички хора,
16 пречат ни, когато проповядваме на езичниците да се спасят, и с това се изпълват с все повече грехове. Но накрая Божият гняв ги достигна.
17 А ние, братя, отделени от вас за кратко време – външно, но не в сърцето си, с още по-голямо желание се стараехме да ви видим.
18 Желаехме да дойдем при вас – особено аз, Павел, няколко пъти, но Сатана ни попречи.
19 Наистина, кой е наша надежда или радост, или венец на прослава? Не сте ли вие пред нашия Господ Иисус при Неговото пришествие?
20 Тъкмо вие сте нашата слава и радост.