7 понеже знаем, че както споделяте в страданията, така ще участвате и в утехата.
8 Искаме също да знаете, братя, за нашата мъка, която ни сполетя в Мала Азия, защото се измъчихме прекалено много – свръх силите ни, така че и животът ни беше застрашен.
9 Но за себе си сами бяхме приели смъртната присъда, за да не се надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите.
10 Той ни спаси от такава смърт и винаги ни спасява. На Него се уповаваме, че и занапред ще ни спасява,
11 като ни съдействате и вие с вашите молитви, та много хора да отдадат голяма благодарност на Бога за дареното ни спасение.
12 А ние ще се похвалим тъкмо със свидетелството на нашата съвест, че общувахме със света и още повече с вас с прямота и искреност, които дава Бог, не с човешка мъдрост, а с Божията благодат.
13 Не ви пишем нещо друго освен онова, което разбирате, когато четете. И се надявам, че ще го разберете напълно,