1 За себе си аз реших да не ви наскърбявам, когато дойда отново при вас.
2 Защото, ако аз ви наскърбявам, тогава кой ще ме радва? Нима този, когото аз наскърбявам?
3 Затова ви и написах всичко това, за да не стане така, че когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме радват. Убеден съм за всички вас, че моята радост е радост за всички ви.
4 Наистина ви писах от голяма мъка и с болка на сърце, както и с много сълзи, но не за да се наскърбите, а за да разберете колко голяма е любовта ми към вас.
5 Ако пък някой е нанесъл оскърбление, той е наскърбил не мене, а всички вас или поне някои от вас.
6 На него му стига наказанието, което получи от повечето от вас;
7 дори би било по-добре да му простите и да го утешите, за да не рухне от прекалената си мъка.
8 Затова ви моля да се отнесете към него с любов.
9 Писах ви с цел да проверя послушанието ви – дали сте послушни във всичко.
10 А на когото простите, прощавам и аз. Защото, ако и аз съм простил някому нещо, простил съм го заради вас пред Христос,
11 за да не ни надвие Сатана, понеже знаем намеренията му.
12 А когато дойдох в Троада, за да благовестя за Христос, и ми беше отворена врата за делото на Господа,
13 духът ми не можа да се успокои, понеже не намерих Тит, моя брат. Затова се сбогувах с тях и заминах за Македония.
14 Нека благодарим на Бога, Който винаги ни дава успех чрез силата на Христос и навсякъде разнася чрез нас като ухание знанието за Него.
15 Защото ние сме Христово благоухание пред Бога – за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват.
16 За едните това е смъртоносно ухание, което убива, а за другите – живително ухание, което дарява живот. И кой е способен на това?
17 Но ние не сме като другите, които търгуват с Божието слово, а говорим искрено, вдъхновени от Бога и пред Бога като служители на Христос.