1 Павел, по Божия воля апостол на Иисус Христос за възвестяване на обещания живот чрез Иисус Христос,
2 до Тимотей, възлюбеният ми син: благодат, милост, мир от Бог Отец и от Иисус Христос, нашия Господ.
3 Благодаря на Бога, на Когото служа с чиста съвест още от прародителите си, като непрестанно те споменавам в молитвите си денем и нощем.
4 Когато си спомня за твоите сълзи, аз копнея да те видя, за да се изпълня с радост,
5 защото си спомням за твоята искрена вяра, която по-рано я имаше у баба ти Лоида и майка ти Евника, а убеден съм, има я и у тебе.
6 Затова ти напомням да разпалваш Божия дар, който е у тебе чрез моето ръкополагане.
7 Защото Бог ни е дал не дух на боязън, а дух на сила, любов и въздържание.
8 И тъй, не се срамувай да изповядаш нашия Господ Иисус Христос, нито от мене, окован заради Него, а с Божията сила стани участник в страданията за благовестие.
9 Той ни спаси и ни повика към свято призвание не заради нашите дела, а по Своето благоволение и благодат, която ни е дадена чрез Иисус Христос предвечно,
10 а сега е открита с явяването на нашия Спасител Иисус Христос, Който чрез благовестието унищожи смъртта и показа вечния живот и нетлението,
11 заради което аз съм поставен за проповедник, апостол и учител на езичниците.
12 Затова и така страдам; ала не се срамувам, понеже зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той има сила да запази моя залог за определения ден.
13 Имай за образец здравото учение, което чу от мене, с вяра и любов в Иисус Христос.
14 Запази добрия залог чрез Светия Дух, Който живее у нас.
15 Знаеш, че ме изоставиха всички от Мала Азия, между които и Фигел и Ермоген.
16 Господ да даде милост на семейството на Онисифор, защото много пъти ме ободри и не се засрами от веригите ми,
17 но като дойде в Рим, с голямо старание ме потърси и ме намери.
18 Нека Господ му даде да намери милост у Него в онзи ден; а колко ми помогна той в Ефес, ти по-добре знаеш.