7 „Така също задържах дъжда, когато оставаха още три месеца до жътвата. Над един град давах дъжд, а над друг не, едно поле бе напоено, а друго не – и изсъхна.
8 Два-три града се стекоха в един, за да се напият с вода, но не можеха да се наситят. И тогава не се обърнахте към Мене“ – казва Господ.
9 „Поразих ви със суша и мана. Опустоших градините и лозята ви, а гъсеници изпоядоха смокиновите и маслиновите дървета. Но пак не се обърнахте към Мене“ – казва Господ.
10 „Изпратих ви мор, както в Египет, изклах юношите ви и техните коне, смрадта от становете ви стигаше до вашите ноздри и пак не се обърнахте към Мене“ – казва Господ.
11 „Донесох ви разорение като това в Содом и Гомора и вие станахте като главня, изтръгната от огън. И пак не се обърнахте към Мене“, казва Господ.
12 „Затова така ще постъпя с тебе, Израилю. И понеже така ще постъпя, приготви се да посрещнеш своя Бог, Израилю!
13 Защото ето Този, Който образува планините и създава вятъра, споделя с хората мислите си, сменя утринта с мрак и крачи по земните височини. Името Му е Господ, Бог Вседържител.“