1 Това Господ Бог ми откри във видение: ето кошница със зрели плодове.
2 Той ме попита: „Какво виждаш, Амосе?“Отговорих: „Кошница със зрели плодове.“Тогава Господ ми каза: „Свърши се с Моя народ. Няма повече да му прощавам.
3 В онзи ден храмовите песни ще са ридания – казва Господ Бог, и многото трупове ще бъдат мълчешком изхвърлени.“
4 Слушайте това, вие, които мачкахте слабите, погубвахте бедните по земята
5 и казвахте: „Кога ще мине празник новолуние, за да продадем житото, и ще дойде събота, за да отворим житницата? Да намалим ефата и да увеличим сиклата, да нагласим лъжливо везните,
6 за да изкупим беззащитните с пари, а бедните с чифт обувки, да продадем отсевките от пшеницата.“
7 Господ се закле в гордостта на Яков: „Никога няма да забравя всичките им дела.“
8 Няма ли заради това земята да се разтресе и няма ли да се натъжат жителите ѝ? Тя се вълнува като река, надига се и спада като египетската река.
9 „В онзи ден – казва Господ, ще изпратя слънцето да залезе на обед и ще спусна мрак над земята посред бял ден,
10 ще обърна празниците ви в погребения и песните ви в плач. Ще ви препаша с вретище и главата му ще е обръсната. Тъгата ще е както при загуба на единороден син, а денят ще бъде болен от горчивина.“
11 „Ето идват дни – казва Господ, когато ще изпратя глад на земята, но не жажда за хляб и жажда за вода, а за да се чуе словото на Господа.
12 Тогава ще скитат от море до море и ще обикалят от север до изток да търсят словото Господне, но няма да го намерят.
13 В онзи ден красивите девици и юношите ще изнемогват от жажда,
14 всички, които се клеха във вината на Самария и казваха: „Твоят Бог е жив, Дан и пътят към Вирсавия е жив“, ще паднат и няма вече да станат.“