1 Ето пророческото видение на Авдий. Господ Бог възвести слово против Едом и ние го чухме.Той го разгласи чрез пратеник между народите: „Ставайте! Да тръгнем на война срещу едомците!“
2 Господ каза на Едом: „Ето Аз те направих незначителен между народите, поради което ти си силно презрян.
3 Гордостта на твоето сърце те е заблудила: ти живееш в скални пукнатини, на високо място, и си казваш: „Кой ще ме повали на земята?“
4 Но макар да се издигаш нависоко като орел и да устройваш гнездото си сред звездите, Аз, Господ, ще те сваля дори и оттам.
5 Нима крадци са идвали при тебе или нощни грабители, та си толкова разорен? Но те щяха да откраднат толкова, колкото им трябва. Ако бяха дошли при тебе берачи на грозде, не щяха ли да оставят поне баберки?
6 Как е претърсена едомската земя и как са ограбени скривалищата ѝ!
7 Всички твои съюзници ще те отпратят чак до границите, ще те измамят, ще те надвият тези, които живееха в мир с тебе, онези, които ядат хляба ти, ще ти устроят капан, който ти няма да забележиш.
8 Няма ли това да се сбъдне тогава – казва Господ, – когато ще погубя мъдрите в Едом и благоразумните – в планината на Исав?
9 Твоите воини ще бъдат обзети от страх, Темане, за да бъдат погубени с клане всички в планината на Исав.
10 Ще потънеш в срам и ще бъдеш изтребен завинаги, защото ти потискаше брат си Яков.
11 Тогава, когато ти стоеше отсреща, тогава, когато чужденци отвеждаха в плен войската му и другородци влязоха в портите му и хвърляха жребий за Йерусалим, ти беше като един от тях.
12 Не трябваше да злорадстваш за нещастието на брат си в деня на неговото бедствие; не трябваше да се радваш за юдеите в деня на тяхната гибел, нито да говориш надменно в деня на бедствието им.
13 Не трябваше да влизаш в портите на Моя народ в деня на злочестината му и дори да гледаш злощастието му в деня на неговата гибел, нито да се докосваш до имотите му в деня на бедствието му,
14 нито да дебнеш по кръстопътищата, за да избиваш неговите бежанци, нито да предаваш оцелелите от него в бедствения ден.
15 Защото наближава денят Господен, страшен за всички народи! Както ти си постъпвал, така ще се постъпи и с тебе; каквото си вършил, ще падне върху главата ти.
16 Защото както вие се опивахте на Моята свята планина, така и всички народи заедно с вас няма да престанат да пият от чашата на гнева, ще пият, ще пият до дъно и ще бъдат – като да не са били.
17 А на планината Сион ще има спасение и тя ще бъде светиня; и домът на Яков отново ще получи като владение своето наследство.
18 Домът на Яков ще бъде като огън, домът на Йосиф – като пламък, а домът на Исав – като слама: ще го запалят и ще го погубят, така че няма да остане никой от дома на Исав, защото Господ каза така.
19 Живеещите в южната земя ще завладеят планината на Исав, а онези, които живеят в долината – филистимците, – ще завладеят полята на Ефрем и полята на Самария, а Вениамин ще завладее Галаад.
20 Заточениците от войската на израилтяните ще завладеят ханаанската земя до Сарепта, а заточените от Йерусалим в Сефарад ще завладеят градовете на Негев.
21 На планината Сион ще дойдат освободители, за да съдят планината на Исав, и Господ ще царува.“