11 Тогава, когато ти стоеше отсреща, тогава, когато чужденци отвеждаха в плен войската му и другородци влязоха в портите му и хвърляха жребий за Йерусалим, ти беше като един от тях.
12 Не трябваше да злорадстваш за нещастието на брат си в деня на неговото бедствие; не трябваше да се радваш за юдеите в деня на тяхната гибел, нито да говориш надменно в деня на бедствието им.
13 Не трябваше да влизаш в портите на Моя народ в деня на злочестината му и дори да гледаш злощастието му в деня на неговата гибел, нито да се докосваш до имотите му в деня на бедствието му,
14 нито да дебнеш по кръстопътищата, за да избиваш неговите бежанци, нито да предаваш оцелелите от него в бедствения ден.
15 Защото наближава денят Господен, страшен за всички народи! Както ти си постъпвал, така ще се постъпи и с тебе; каквото си вършил, ще падне върху главата ти.
16 Защото както вие се опивахте на Моята свята планина, така и всички народи заедно с вас няма да престанат да пият от чашата на гнева, ще пият, ще пият до дъно и ще бъдат – като да не са били.
17 А на планината Сион ще има спасение и тя ще бъде светиня; и домът на Яков отново ще получи като владение своето наследство.