1 В третата година от управлението на персийския цар Кир беше дадено откровение на Даниил, който се наричаше с името Валтасар. Това откровение беше истинско и възвестяваше велика битка. Той разбра това откровение и вникна във видението.
2 В онези дни аз, Даниил, тъгувах в продължение на три седмици пост.
3 Не ядох вкусен хляб; в устата ми не влязоха месо и вино и не се мазах с мазила, докато не свършиха трите седмици.
4 В двадесет и четвъртия ден на първия месец се намирах на брега на голямата река Тигър.
5 Когато вдигнах очи, ето какво видях: пред мене стоеше един мъж, облечен в ленени дрехи, и бедрата му бяха препасани с най-чисто злато.
6 Тялото му блестеше като благороден камък, лицето му – като светкавица, очите му – като огнени пламъци, ръцете и краката му – като бляскава мед, а звукът на речта му – като шум от много хора.
7 Единствен само аз, Даниил, видях това видение, а хората около мене не го видяха. Но те изпаднаха в паника и избягаха, за да се скрият.