1 Цар Валтацар даде голям пир на хиляда свои велможи и пиеше вино в присъствието на всички тях.
2 Упоен от виното, Валтацар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които дядо му Навуходоносор беше заграбил от Йерусалимския храм, за да пият от тях царят, велможите му, жените му и наложниците му.
3 Тогава донесоха златните съдове, които бяха заграбени от храма, от Божия дом в Йерусалим. Царят и велможите му, жените му и наложниците му пиеха с тях,
4 пиеха вино и прославяха своите златни, сребърни, медни, железни, дървени и каменни богове.
5 Още в същия миг се появиха пръсти от човешка ръка и пишеха нещо по мазилката на стената на царския дворец, която е срещу светилника. Царят видя тази част от ръката, която пишеше.
6 Тогава лицето на царя побледня, налетяха го тежки мисли, тялото му отмаля и коленете му затрепериха.
7 Царят извика със силен глас да доведат гадатели, звездобройци и прорицатели. Тогава той каза на вавилонските мъдреци: „Който разчете този надпис и ми разтълкува значението му, ще бъде облечен в багреница, на шията му ще има златна верижка и ще бъде поставен на трето място по власт в царството ми.“
8 Всичките царски мъдреци дойдоха, но не можаха да разчетат надписа и да разтълкуват значението му пред царя.
9 Цар Валтацар се разтревожи много, лицето му побледня, също и велможите му се смутиха.
10 А царицата майка, когато чу думите на царя и на велможите му, влезе в залата, където беше пирът, и заговори: „О, царю, да живееш вечно! Да не те тревожат мислите ти и да не побледнява лицето ти.
11 В царството ти има човек, у когото действа духът на святите богове. Той още от времето на дядо ти беше известен с това, че у него има светлина, разум и мъдрост, подобна на мъдростта на боговете. Затова дядо ти Навуходоносор го постави за главен началник на вълшебниците, гадателите, звездобройците и прорицателите. О, царю, твоят собствен дядо извърши това,
12 защото у Даниил, когото царят преименува на Валтасар, имаше извънреден дух, знание и разум, беше способен да разкрива сънища, да тълкува загадъчното и да разрешава тежки въпроси. Затова нека повикат Даниил и той ще разясни значението на надписа.“
13 Тогава Даниил беше доведен пред царя и царят го попита: „Ти ли си Даниил, един от пленниците юдеи, които царственият ми дядо доведе от Юдея?
14 Слушал съм за тебе, че у тебе действа духът на боговете и у тебе се намират светлина, разум и необикновена мъдрост.
15 Ето доведоха ми мъдреци и гадатели, за да разчетат този надпис и да ми разтълкуват значението му, но те не можаха да ми го разтълкуват.
16 А за тебе чух, че можеш да тълкуваш значението и да разрешаваш тежки въпроси. Затова, ако можеш да разчетеш надписа и да ми разтълкуваш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна верижка ще има на шията ти и ще бъдеш поставен на трето място в царството по власт.“
17 Даниил отговори на царя с думите: „Задръж даровете си при тебе и наградите дай на друг. А надписа ще разчета на царя и ще разтълкувам значението му.
18 Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносор царско достойнство и мощ, величие и слава.
19 Всички народи и раси, говорещи различни езици, трепереха пред мощта, която Той му беше дал, и се бояха от него. Убиваше, когото искаше, и когото искаше, запазваше жив; въздигаше, когото искаше, и унижаваше, когото искаше.
20 Но когато сърцето му се възгордя и духът му надменно се ожесточи, той беше свален от царския си престол и славата му беше отнета.
21 Той беше отстранен от общение с хората, сърцето му се уподоби на животинско и той живя с дивите осли; храниха го с трева, както хранят волове, и тялото му се оросяваше от небесната роса, докато разбра, че Всевишният Бог владее над човешкото царство и поставя над него, когото поиска.
22 И ти, Валтацаре, негов внук, не смири сърцето си, макар и да знаеше всичко това,
23 а горделиво се обяви против Небесния Господ: донесоха ти съдовете от Неговия храм и ти, и твоите велможи, твоите жени и наложници пихте с тях вино и ти прославяше сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират, а не прослави Бога, в Чиято ръка е твоето жизнено дихание и всички твои пътища.
24 Заради това Той изпрати тази ръка с пръсти, която написа този надпис.
25 А надписът гласи: „Менѐ, Менѐ, Текѐл и Парсѝн.“
26 Ето и значението на думите: Менѐ – Бог преброи дните на царството ти и му определи край;
27 Текѐл – претеглен си на везните и си намерен твърде лек;
28 Перѐс – царството ти е разделено и дадено на мидийците и персите.“
29 Тогава Валтацар заповяда да облекат Даниил в багреница, да окачат златна верижка на шията му и го провъзгласиха за трети по власт в царството.
30 Още в същата нощ халдейският цар Валтацар беше убит.