12 Тогава той ми каза: „Не се страхувай, Данииле! Още от първия ден, когато ти се постара да постигнеш познание и се покая пред своя Бог, твоите думи бяха чути и аз дойдох да ти отговоря.
13 Но князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дена, докато Михаил, един от върховните князе, не дойде да ми помогне. Затова оставането ми при персийските царе беше ненужно.
14 А сега дойдох да ти обясня какво ще сполети твоя народ в последните дни, защото и това видение също се отнася към онези далечни дни.“
15 Докато той ми говореше тези думи, аз паднах по лице на земята и онемях.
16 Но, ето един образ, приличащ на човек, се докосна до устните ми. Аз отново отворих устата си, заговорих и казах на този, който стоеше пред мене: „Господарю мой, това видение ми причини болка и не остана у мене сила.
17 Как мога аз, служителят на моя господар, да говоря с моя господар, когато нямам сила, дъх не ми остана.“
18 Тогава този човешки образ отново се докосна до мене и ме укрепи