12 Но оставете в земята ствола с корена му и нека бъде стегнат в железен и меден обръч. Нека да се напоява с небесна роса сред полската трева и нека участта му да бъде с животните в тревата.
13 Разумът му да не бъде повече човешки разум, а да му се даде зверски разум и да преминат над него седем години.
14 Това е определено по възвестена от Стражите заповед и е отредено по присъда на Светиите, за да знаят живите: Всевишният владее над човешкото царство. Той го дава на този, на когото пожелае и поставя над него най-нищожния между хората“.“
15 Такъв сън видях аз, цар Навуходоносор. А ти, Валтасаре, разкрий какво е значението му, понеже никой от мъдреците в моето царство не можа да разтълкува значението му, а ти можеш, защото у тебе действа духът на святите богове.“
16 Тогава Даниил, чието име е Валтасар, остана смаян известно време и изпита страх поради мислите си. Но царят каза: „Валтасаре, не се страхувай от този сън и от значението му.“ Валтасар отговори: „Господарю мой! Този сън нека бъде за твоите врагове и значението му – за твоите противници!
17 Дървото, което си видял, че е израснало голямо и яко, чиято височина достигала до небето и се виждало по цялата земя,
18 листата на което са били прекрасни, с изобилни плодове за храна за всички, под което живеели полски зверове и в чиито клони се укривали небесните птици,