22 И ти, Валтацаре, негов внук, не смири сърцето си, макар и да знаеше всичко това,
23 а горделиво се обяви против Небесния Господ: донесоха ти съдовете от Неговия храм и ти, и твоите велможи, твоите жени и наложници пихте с тях вино и ти прославяше сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират, а не прослави Бога, в Чиято ръка е твоето жизнено дихание и всички твои пътища.
24 Заради това Той изпрати тази ръка с пръсти, която написа този надпис.
25 А надписът гласи: „Менѐ, Менѐ, Текѐл и Парсѝн.“
26 Ето и значението на думите: Менѐ – Бог преброи дните на царството ти и му определи край;
27 Текѐл – претеглен си на везните и си намерен твърде лек;
28 Перѐс – царството ти е разделено и дадено на мидийците и персите.“