8 Всичките царски мъдреци дойдоха, но не можаха да разчетат надписа и да разтълкуват значението му пред царя.
9 Цар Валтацар се разтревожи много, лицето му побледня, също и велможите му се смутиха.
10 А царицата майка, когато чу думите на царя и на велможите му, влезе в залата, където беше пирът, и заговори: „О, царю, да живееш вечно! Да не те тревожат мислите ти и да не побледнява лицето ти.
11 В царството ти има човек, у когото действа духът на святите богове. Той още от времето на дядо ти беше известен с това, че у него има светлина, разум и мъдрост, подобна на мъдростта на боговете. Затова дядо ти Навуходоносор го постави за главен началник на вълшебниците, гадателите, звездобройците и прорицателите. О, царю, твоят собствен дядо извърши това,
12 защото у Даниил, когото царят преименува на Валтасар, имаше извънреден дух, знание и разум, беше способен да разкрива сънища, да тълкува загадъчното и да разрешава тежки въпроси. Затова нека повикат Даниил и той ще разясни значението на надписа.“
13 Тогава Даниил беше доведен пред царя и царят го попита: „Ти ли си Даниил, един от пленниците юдеи, които царственият ми дядо доведе от Юдея?
14 Слушал съм за тебе, че у тебе действа духът на боговете и у тебе се намират светлина, разум и необикновена мъдрост.