17 Затова чуй сега, Боже наш, молитвата и молбата на Своя служител и заради Тебе, Господи, погледни със святлото Си лице към опустошеното Свое светилище.
18 Наклони, Боже мой, ухото Си и ме послушай, отправи поглед и погледни нашите развалини и разрухата на закриляния от Тебе град; защото ние поднасяме молбата си пред Тебе Самия, надявайки се не на нашите добри дела, а на Твоето голямо милосърдие.
19 Господи, послушай! Господи, прости! Господи, обърни внимание и започни да действаш, не се бави заради Тебе Самия, Боже мой, защото Ти закриляш Своя град и Своя народ!“
20 Така говорех, молех се и изповядвах греха си и греха на моя народ Израил, и поднасях молбата си пред Господа, моя Бог, за святата планина на своя Бог.
21 Докато още мълвях молитвата си, тогава – то беше по време на вечерната жертва – до мене с бърз летеж се приближи мъжът Гавриил, когото бях видял в предишното си видение.
22 Той ясно се обърна към мене с думите: „Данииле, явих се при тебе, за да те науча да разбираш.
23 В началото на твоята молитва се яви Божие слово за тебе и аз дойдох да ти го възвестя, защото ти си мъж, възлюбен от Бога. Затова размисли върху това слово и се постарай да разбереш това видение: